Кога AI агент наистина ти трябва (и кога е скъпа играчка)

Половината запитвания, които получавам, започват с „искаме AI агент“. В около една трета от случаите отговорът ми е „не ти трябва“. Не защото технологията не работи, а защото процесът отдолу не е готов за нея.

Ето трите въпроса, с които проверявам това още в първия разговор.

1. Има ли човек, който върши това всеки ден?

Автоматизацията има смисъл, когато замества повторение. Ако някой в екипа отваря едни и същи три системи, копира данни между тях и пише един и същ тип отговор по двайсет пъти на ден — има какво да се автоматизира.

Ако задачата се случва веднъж месечно и всеки път изглежда различно, агентът ще ти струва повече, отколкото ще спести. Простата сметка: колко часа месечно отиват там, умножено по цената на часа. Ако числото не е поне няколко хиляди лева годишно, спри дотук.

2. Може ли да опишеш правилото на един лист?

Ако човекът, който върши работата, може да ти обясни как я върши за пет минути — задачата става за автоматизиране. Ако обяснението завършва с „ами зависи, аз просто виждам кое е“, значи в главата му има контекст, който никъде не е записан.

Това не е задънена улица, но е предупреждение: първата стъпка не е агент, а записване на правилата. Често самото писане на процедурата решава половината проблем.

3. Какво се случва, когато агентът сгреши?

Езиковите модели грешат. Въпросът не е дали, а колко скъпо излиза.

Разделям задачите на три групи:

• Безопасни — агентът предлага, човек одобрява с един клик. Тук започваме почти винаги.
• Поносими — грешката се хваща надолу по веригата и се поправя за минути. Пример: сортиране на входящите имейли.
• Опасни — агентът праща пари, изтрива данни или пише на клиент без надзор. Тук или не влизаме, или влизаме с много ограничени права и пълен одит.

Ако процесът е от третата група, а бюджетът е за прототип — по-честно е да не започваме.

Как изглежда добър първи проект

Тесен обхват, измерим резултат и човек, който одобрява накрая:

1. Един процес, не пет.
2. Реални данни от твоята фирма, не демо.
3. Число, за което сме се разбрали предварително — например „от 40 минути на запитване към под 10“.
4. Срок от четири до шест седмици до нещо, което хората наистина ползват.

Ако след пилота числото не помръдне, спираме. Това е записано в офертата.

Най-честият сценарий, който работи

Фирма с много вътрешни документи — договори, наръчници, спецификации. Хората губят по половин час, докато намерят кой параграф важи за конкретния случай. Тук агент, който търси в документите ти и отговаря с посочени източници, се изплаща бързо, защото:

• задачата е ежедневна;
• правилото е просто („намери и цитирай“);
• грешката е евтина — човекът вижда източника и проверява за секунди.

Ако твоят случай прилича на този, пиши ми. Ако не прилича, пак пиши — ще ти кажа честно.